Ето един от разказите за Началото:
През пролетта на 1925 г. един японски морски офицер,
отличен фехтовач, поискал да премери силите си с майстора на различни бойни
изкуства Морихей Уешиба. Четиридесет и две годишният тогава Морихей наскоро се
бил завърнал от продължително уединение в планината Айябе, където прекарал
четири години след смъртта на баща си в аскетичен живот и непрестанни занимания
с куки шинито - тайни методи на тренировка, включващи глад, дълги молитви,
медитация във водите на водопада Начи и дълбоко осмисляне на всяка бойна техника.
Той приел предизвикателството, при положение, че остане невъоръжен. Офицерът
сметнал това за обида и гневно атакувал с дървения си меч. Трябвало му съвсем
малко време, за да разбере, че изобщо не успява да докосне противника си.
Тогава седнал на земята в знак, че прекратява двубоя и попитал Уешиба как
съумява да постигне всичко това. "Виждах ударите ви като лъч светлина
преди още да ги нанесете" - бил учтивият отговор.
След схатката Морихей отива в градината на своята
къща, за да изтегли вода от кладенеца и измие потта от лицето и ръцете си.
Точно в този момент той почувствал как земята под краката му започва да трепери
и от нея се издига златист облак, който го обгръща. "Внезапно духът и
тялото ми обхванаха целия свят и ми се стори, че разбирам дори езика на
птиците, цвъртящи наоколо - разказва самият Уешиба. - Близо до себе си долових
божественото присъствие и една мисъл изпълни съзнанието ми: В основата на
бойните изкуства е Божията любов - духът на обич и закрила за всичко живо.
Изпитах чувството, че цялата земя е мой дом, че Слънцето и звездите ми
принадлежат. Освободих се от всякакви желания не само за високо обществено
положение, слава и богатство, но и от това да бъда непобедим в единоборствата.
Разбрах едно - истинското бойно изкуство не трябва да има нищо общо с грубата
физическа сила, още по-малко с каквито и да са смъртносни оръжия, водещи света
към унищожение. То е, за да приемеш духа на Вселената, да пазиш мира, да
позволиш на всичко в Природата да расте и да се развива. Да се занимаваш с будо
значи да черпиш от Божията любов, която произвежда, обработва и предпазва
правилно всичко, като я възприемаш и използваш в собствените си ум и
тяло."
Това е великолепно описание на сатори (прозрение,
просветление), а също и мигът на раждането на едно ново бойно изкуство. Морихей
търси името му цели 17 години, развива го и го усъвършенства повече от 40 - до
самия край на живота си през 1969 г. На първото негово доджо в Айябе пише Дайто
Рю Айкиджуцу, което веднага напомня за бойната система на Сокаку Такеда, чийто
ученик е Уешиба. (По-подробно по този въпрос виж в бр. 2/2005 г. на
"Усури"). Следват названията Айки Бу джуцу, Кобукан Айки Будо, Уешиба
Рю Джуджуцу, Теншин Айки Будо, Такемусу Айки и накрая - от 1942 г. - айкидо.
Всъщност изменят се не само названията, променя се и самото изкуство. През
довоенния период то е сурово и практично. Техниките изискват сериозна физическа
сила и трябва да бъдат максимално ефективни. Хвърлянията често завършват със
счупени кости или още по-сериозни контузии. С течение на времето, макар и
основните прийоми да остават същите, айкидо следва промените във философските
възгледи на своя учител, става по-меко и не толкова директно насочено към
обезвреждане на "противника".
Няма коментари:
Публикуване на коментар